Risveglio dal sonno Cristiano?

Risveglio dal sonno Cristiano?

Questo sonno religioso è uno dei più continuativi della storia umana. Esso purtroppo aveva assai pochi centri d’attrazione, forse le forze centrifughe spesso avevano il sopravvento sopra le forze centripete, e oltre questo si sentiva grande scarsezza di fascino. I motivi? Ormai sono storicamente noti: tradimento, vittoria fariseica, crocifissione, persecuzione dei cristiani, inquisizione, eresie…e sopra a tutto questo, da duemila anni pendono le reliquie martirizzate del Redentore. Che tutt’ora sono lì.
Ma cosa succederebbe se il sonno diventasse nuovamente realtà? Una domanda eretica che Marco Bazzato ambiziosamente si pone, e insistentemente cerca la risposta nel suo romanzo Progetto Emmaus.
Ad uno sguardo di sfuggita, questo è un libro con un appesantito inizio avventuroso: l’azione domina sul ragionamento, lo spazio designato per le deduzioni dell’autore è abbastanza chiuso, e le svolte sono più biografiche, piuttosto che la sfida rivolta verso il torrente della coscienza.
Dove sono però le precedenze di questo libro che vale la pena d’essere consigliato? Devono essere cercate innanzitutto nel suo carico morale. Nella critica verso l’ordine mondiale, non però da sinistra o da destra, ma dal punto di vista dell’umanesimo; nella sua furiosa negazione della piaghe rodenti dell’istituzione vaticana.
Il conflitto tra la Fratellanza, alle spalle di cui chiaramente si nasconde qualche tardivo ambiente gnostico, probabilmente di specie massonica in cui è implicato un cardinale di origine polacca, che successivamente diventertà Papa; e dall’altra- l’organizzazione Opus Dei che usa i principi di Sant’Ignazio de Loyola. L’Opera è durevolmente intrecciata nelle strutture del Vaticano, che in effetti sono una proiezione del antico conflitto tra eresia e potere ecclesiastico. Ma nel romanzo sono propagate le profondità storiche di questo contrasto: Esseni e Farisei, cristianesimo primitivo e cristianesimo di Stato, Cristo e Satana, il Tempo di Salomone, e la chiesa di Pietro e Paolo, gnosi e cattolicesimo, eresia e sacra inquisizione, il libro segreto dei Bogomili di Concorrezzo, e la Sacra Scrittura canonizzata dalla chiesa.
La tecnica moderna e metodi medioevali e inquisitoriali si fondono idealmente per realizzare il Progetto Emmaus. Il romanzo ha una domanda fondamentale: è possibile con mezzi meccanici così corrispondenti come sostanza ad un’epoca materiale come la nostra contemporaneità, far tornare il Redentore sulla terra affinché riprenda nuovamente come una spugna cosmica i nostri peccati bimillenari?
Fino a chè livello Emmanuele copre l’immagine di Gesù? Questo rimane come un punto interrogativo durante l’intero romanzo. Uno però è condotto categoricamente: se oggi il Messia apparisse nuovamente all’umanità, verrebbe accolto come ingannatore, brigante, distruttore dello status quo della chiesa, e il pericolo successivo del potere sacerdotale. Anche la risposta dell’autore del romanzo è inequivocabile; che cosa lo attende questo Redentore nella vecchia Europa: sofferenze inquisitoriali e per la seconda volta la crocifissione; e nella nuova Atlantide al dilà dell’oceano-un processo che porterà alla condanna, e nel caso migliore il successivo tormentoso spegnimento, in qualche manincomio.
Il messaggio di Marco Bazzato è stato enuniciato chiaramente: la storia del Golgota è destinata a ripetersi, se è destinata a ripetersi anche la storia di Betlemme. Detto con altre parole: né nei confronti del semidio, né nei confronti dell’individuo semplice, qualcosa è generalmente cambiato in duemila anni di storia terrestre.
E la salvezza? E la luce nel tunnel? Per Bazzato essa è nell’unità dei figli di Abramo: Giudei, Cristiani, Musulmani contro le istituzioni e i poteri delle tenebre. Solo così Emmanuele potrà essere liberato dal crocifisso e riportato nel Tempio; solo così potranno guarire le sacre ferite nel suo corpo, e tramite lui potranno essere concepiti i figli dell’Eden. Questa unione è stata vista nuovamente dalla visione dei Bogomili e dei Catari- come resistenza contro Satana e il sua entrata solenne attraverso la porta Vaticana, spalancata davanti a lui.
Il romanzo è un racconto ansimante per la battaglia eterna dell’elitarismo del Tempio e la profanazione della Chiesa. Dove si trova però lungo questa strada l’autore? Lui tutt’ora non è penetrato nella Dimora, perché altrimenti il suo verbo e il suo pensiero sarebbero stati diversi. Le lingue inizatiche suonano più metaforiche e più assorte, con una grande sensibilità verso il mistico. Ma da un’altra parte, Bazzato da un tempo ha girato le spalle anche alle folla nell’atrio del Tempio. I doni che porta e lascierà sotto le sue colonne sono antichi: umanismo, fede, tolleranza religiosa, e libero pensiero.
Gli basteranno però, le forze e il tempo per vedere il mondo della vanità, anche dal lato interno del suolo del Tempio? Qualche segno parlano in merito ad una simile supposizione: i riferimenti verso gli Apocrifi, il suo fatidico rapporto con la Bulgaria-Terra di eresia secolare, di tolleranza religiosa millenaria, come la sua curiosità verso frutti proibiti vietati dal Dogma.
Forse il suo appello per l’alleanza religiosa ha sorpassato assai il tempo. Forse fino ad un certo punto, questa speranza può apparire naif, e che i figli dell’Eden scendano sulla terra in sembianze umane, tramite l’amore tra uomo e donna. Forse il vagabondare dei personaggi del romanzo possono assomigliare al movimento caotico delle particelle di Brown, e l’ultimo messaggio finale del libro è più pessimistico, di quanto presuppone l’amore nella piramide di Cheope, e la cicatrizzazione delle ferite di Gesù. Alla fine, la sorte dell’alunno può ancora perdersi nella nebbia del tempo futuro, e anche dalla strada di apprendista, del Maestro e il paladino della Rosa e della Croce, dividendolo ancora in trentatre gradini. Oguno di essi, porta un dono all’adepto, ma a volte la ruotine sovrasta e ferma l’evoluzione. A volte non basta la fede per continuare a salire verso il mistero. A volte l’animo umano non sa se è meglio a continuare a sognare, oppure finalmente svegliarsi dal sonno religioso. A volte il velo, coprendo gli occhi, impedisce di vedere la porta del tempio di Salomone.
Passerà Bazzato il suo suolo? E cosa troverà lì?
Il vertice della Piramide appartiene ad un altro mondo che è invisibile al non iniziato, sono pochi i prescelti che entreranno in essa, e meno solo quelli di che sono destinati a vedere la prima pietra del mondo di Dio.
Probabbilmente il restarne fuori, porta e crea meno disagi. Marco Bazzato però in nessun caso non è quell’adepto che una volta affacciatosi innanzi al suolo del Tempio si rifiuterà d’entrarvici dentro.

Natalia Andreeva
Germania 2006


ПРОБУЖДАНЕ ОТ ХРИСТИЯНСКИЯ СЪН?
Този религиозен сън се оказа един от най-продължителните в човешката история. В него, за съжаление, имаше твърде малко притегателни центрове, центробежните сили често надделяваха над центростремителните, и освен това се усещаше голяма оскъдица на очарование. Причините? Те са вече исторически известни: предателство, победа на фарисейщината, разпятие, гонения на християните, инквизиция, ереси... а над всичко това две хиляди години висяха изтерзаните мощи на Спасителя. И още са там.Но какво би станало, ако сънят отново се превърне в реалност? Един еретичен въпрос, който Марко Бадзато амбициозно си поставя и настойчиво търси отговора му в своя роман "Проектът Емаус”.При бегъл поглед това е книга с натежаващо приключенско начало: действието в нея доминира над разсъждението, пространството, предназначено за авторови изводи, е доста свито, а обратите са повече биографични, отколкото отправено към потока на съзнанието предизвикателство.Къде са обаче предимствата на тази книга, заради които тя си струва да бъде препоръчана? Те трябва да бъдат търсени преди всичко в моралния й заряд. В нейната критика към световния ред, не обаче отляво или отдясно, а от гледната точка на хуманизма; в нейното гневно отрицание на язвите, разяждащи Ватиканската институция.Конфликтът между Братството от една страна, зад което определено се крие някакво късно гностично общество, вероятно от масонски тип, и в което е замесен и един кардинал от полски произход, на когото впоследствие предстои да стане папа; а от друга – ползващата принципите на Игнаций Лойола организация "Опус дей”, трайно вплетена в структурите на Ватикана, всъщност е проекция на стария конфликт между ерес и църковна власт. Но в романа са обхванати и историческите дълбочини на това противостоене: есеи и фарисеи, ранно и одържавено християнство, Христос и Сатаната, Соломоновият храм и Петро-Павловата църква, гностицизъм и католицизъм, ерес и Света инквизиция, Тайната книга на богомилите от Конкорецо и канонизираното от църквата Свето писание.Модерна техника и средновековни инквизиторски методи са впрегнати за осъществяването на проекта "Емаус”. Основният въпрос на романа е: възможно ли е с механични средства, така отговарящи по същност на една материалистична епоха като нашата съвременност, Спасителят да бъде върнат на земята, за да поеме като космически сюнгер нашите двухилядолетни грехове отново?До каква степен Емануил покрива образа на Христос, остава под въпрос през целия роман. Едно обаче е категорично изведено: ако днес Месията се появи сред човечеството, той отново ще бъде посрещнат като измамник, разбойник, рушител на църковното статукво и поредна опасност за жреческата власт. Недвусмислен е и отговорът на автора на романа, какво го очаква този Спасител в стара Европа: инквизиторски мъки и повторно разпятие; а в Новата Атлантида отвъд океана – завършващ с присъда процес, и в най-добрия случай последващо мъчително угасване в някоя психиатрия.Посланието на Марко Бадзато е ясно изречено: историята на Голгота подлежи на повторение, ако на повторение подлежи историята от Витлеем. С други думи: нито по отношение на богочовека, нито по отношение на обикновения индивид нещо се е променило съществено за две хилядолетия земна история.А спасението? Светлината в тунела? За Бадзато тя е в обединението на Авраамовите синове: юдеи, християни и мюсюлмани, срещу институциите и властта на мрака. Само така Емануил може да бъде свален от разпятието и върнат в Храма; само така могат да заздравеят кръстните рани по тялото му и чрез него да бъдат заченати децата на Еден. Това обединение отново е видяно от позицията на богомилите и катарите – като отпор срещу Сатаната и тържественото му влизане през широко зеещата пред него порта на Ватикана.Романът е задъхан разказ за вечната битка между елитарността на Храма и профанизирането на Църквата. Къде обаче се намира по този път неговият автор? Той още не е проникнал в Светая светих, защото тогава словото и мисленето му щяха да бъдат други. Посветителските езици звучат по-метафорично, по-вглъбено и с по-голяма чувствителност към мистичното. Но от друга страна Бадзато отдавна е обърнал гръб и на тълпата в преддверието на Храма. Даровете, които той носи и ще остави под неговите колони, са древни: хуманизъм, вяра, религиозна търпимост и свободомислие.Ще му стигнат ли обаче силите и времето да види света на мирската суета и от вътрешната страна на храмовия праг? Няколко знака говорят в полза на едно подобно предположение: позоваването му на апокрифите, съдбовната му връзка с България – земя на вековни ереси, но и на хилядолетна верска толерантност, както и любопитството му към забранените от догмата плодове на духа.Може би неговият призив за религиозно обединение доста да е изпреварил времето си. Може донякъде да е наивна надеждата му, че децата на Еден ще слязат на земята в човешки образи и посредством любов между мъж и жена. Може лутането на романовите му персонажи повече да наподобява хаотичното движение на браунови частици, а последното му послание в края на книгата да е по-песимистично, отколкото предполагат една любов в Хеопсовата пирамида и зарастването на Христовите рани.Най-накрая, съдбата на ученика може още да се губи в мъглата на предстоящото време и от пътя на чирака, майстора и рицаря на розата и кръста да го делят още цели 33 стъпала.Всяко от тях носи по един дар за адепта, но понякога рутината надделява и спира развитието. Понякога не достига вяра, за да продължиш изкачването към тайнството. Понякога човешката душа не знае дали е по-добре да продължи да сънува или най-после да се пробуди от своя религиозен сън. Понякога пелена забулва очите и те престават да виждат вратата на Соломоновия храм.Ще прекрачи ли Бадзато неговия праг? И какво ще намери там?Върхът на пирамидата принадлежи към друг свят и е невидим за непосветения. Малцина са избраните, които ще проникнат в нея, още по-малко са онези, на които е отредено да видят първия камък на божия свят.Навярно оставането отвън носи по-малко несгоди все пак. Марко Бадзато обаче в никакъв случай не е онзи адепт, който, веднъж застанал пред прага на Храма, ще откаже да влезе в него.

Наталия Андреева
Германия, 2006